...Има една история: за едно пътуване до най-високата точка в пустинята, с последните пари, за да пият чай. Така и ги намерили, тези три бедни девойки – с чайника и чашите насред пустинята.
И Порт и Кит (главните герои в романа на Пол Боулс „Чай в пустинята”) пътуват из пустинята, заради пътуването или, за да се сближат, така и никой не разбира – Tой умира, а Тя - тя вече не знае коя е.
И това може да е историята на всеки живот. Вървиш, спираш се, пак тръгваш, накрая умираш без дори да разбереш стигнал ли си там за където си тръгнал и вървиш ли на някъде изобщо (и на вън и на вътре). Имаш ли Другия за себе си и вътре в себе си, за да провериш...
                                                                          

                                                     *     *     *

"- Тя пита дали си чувал историята за Утка, Мимуна и Айша- каза Смаил.

-Не- отвърна Порт.

 -Историята е за три момичета от планините, от едно място, близо до онзи блед, от който идва Марня. Наричат се Утка, Мимуна и Айша.

Марня бавно кимаше с глава в знак на съгласие, а големите й меки очи гледаха Порт.

- Та те отиват да търсят щастието си в М’Заб. Повечето момичета от планините отиват да печелят пари в Алжир, Тунис, тук, но тези момичета искат едно нещо повече от всичко. Те искат да пият чай в Сахара.

Марня продължи да кима, тя следеше разказа само блгодарение на имената на различните места, които Смаил споменаваше.

 - Разбирам- каза Порт, който нямаше представа дали историята е весела или тъжна; беше твърдо решен да внимава, за да може навреме да изрази отношение - поне дотолкова, доколкото тя очевидно очакваше от него. Искаше му се само да е кратка.

 - В М’Заб всички мъже са грозни. Момичетата танцуват из кафенетата на Гхардая, но винаги са тъжни; те все още искат да пият чай в Сахара.

 Порт погледна отново към Марня. Изражението й бе абсолютно сериозно. Той кимна.

- Така минават много месеци, а те са още в М’Заб и са много, много тъжни, защото всички мъже са толкова грозни. Много са грозни там- като прасета. И не дават на бедните момичета достатъчно пари, за да могат да отидат да пият чай в Сахара.

 Всеки път, когато казваше “Сахара”, произнасяйки го по арабски, със силно ударение на първата сричка, той спираше за малко.

 - Един ден идва един тарги- той е висок и красив, язди хубава камила. 

Разговаря с Утка, Мимуна и Айша, разказва им за пустинята, където живее, за своя блед, и те слушат, а очите им са широко отворени.

Тогава той казва: ”Танцувайте за мен.” И те танцуват. После се люби и с трите, дава една сребърна монета на Утка, една на Мимуна и една на Айша. На разсъмване се качва на своята камила и заминава на юг. След това те са много тъжни, а мъжете в М’Заб им изглеждат по-грозни от всякога и непрекъснато мислят за високия тарги, който живее в Сахара.

Порт запали цигара. После забеляза, че Марня го гледа в очакване и й подаде пакета. Тя си взе една и с някаква груба маша елегантно поднесе горящ въглен до върха. Цигарата се запали веднага, след което тя я подаде на Порт, като в замяна взе неговата. Той й се усмихна. Тя почти недоловимо се поклони.

- Минават много месеци, а те все още не могат да спечелят достатъчно пари, за да отидат в Сахара. Запазили са сребърните монети, защото и трите са влюбени в онзи тарги и винаги са тъжни. Един ден те казват: “Така ще си отидем- винаги тъжни, без да сме пили чай в пустинята, затова сега все пак трябва да тръгнем, дори и без пари.” И те събират всичките си пари, даже и трите сребърни монети, и купуват чайник, поднос и три чаши, купуват си и билети за автобуса до Ел Голеа. Там им остават съвсем малко пари и те ги дават на един башхамар, който тръгва с кервана си на юг, към Сахара. Той им разрешава да яздят с него. И една вечер, когато слънцето залязва, те стигат до големите пясъчни дюни и си мислят: “Сега сме в Сахара; ще си направим чай.” Луната изгрява, всички мъже освен пазача спят. Той седи при камилите и свири на флейта.

- Смаил размърда пръсти пред устата си. – Утка, Мимуна и Айша тихо се отдалечават от кервана с подноса, чайника и чашките си. Ще търсят най-високата дюна, за да могат да виждат оттам цяла Сахара. Там ще си направят чай. Вървят дълго. Утка казва: “Виждам една висока дюна.” И те отиват до нея и се качват на върха й. Тогава Мимуна казва: “Виждам една дюна ей там. Тя е много по-висока, и от нея ще виждаме чак до Ин Салах.” Те отиват там и тя наистина е по-висока. Но когато се качват на върха, Айша казва: “Вижте! Там е най-високата от всички дюни. Ще виждаме до Таманрасет. Там живее онзи тарги.” Слънцето се показало, а те все още вървели. По пладне им станало много горещо. Но стигнали дюната и започнали да се изкачват. Когато стигнали върха, били много изморени и решили: “Ще си починем малко и после ще приготвим чай.” Но първо нагласяват подноса, чайника и чашите. Сетне лягат и заспиват. А след това- Смаил направи кратка пауза и погледна към Порт- много дни по-късно друг керван минавал оттам и един човек забелязал нещо на върха на най-високата дюна. Когато отишли да видят какво е, намерили Утка, Мимуна и Айша; те все още били там- лежали по същия начин, както били заспали. А трите чаши- той повдигна своята малка чаена чашка- били пълни с пясък.

Ето как пили чай в пустинята.

...Последва дълго мълчание. Очевидно това бе краят на историята. Порт погледна Марня- тя продължаваше да кима с глава и да го гледа. Той реши да рискува:

 -Много тъжно.”

                                                    1949, Paul Bowles

                       /"Чай в пустинята",Издател: "Парадокс",1993/

                         30 Декември. Paul Bowles(1910-1999)